Писмо към о Мариуш Полцин, тринадесет месеца след кончината му

Писмо към покойния Отец Мариуш – тринадесета месеца след кончината му.

Обещавах си след първата годишнина да пиша само на юбилейните ти дати, ама понеже съм се току що завърнал от България, реших да пиша не толкова спомен, а направо писмо. Знам и вярвам, че посещаваш по някой си начин и Белозем и Кисимовите Дупки, също и София сигурно и знаеш добре какво става там, въпреки това ще ти го раскажа аз.

Цялата Страстна Седмица бях в Клагенфурт за да изповядвам. Разбирам вече защо си обичал да стоиш в изповедалнята до когато си имал сили. То си заслужава, хората са наистина чудесни. Веднага след това, още на Великден заминах за нашата България. Посетих твоя Белозем и моята София. Пиша нарочно „моя” и „твоя”, понеже и двете особени места са били винеги различни за теб и за мене.

Това което ме наймного впечетли, са били не строежи и сгради, които правихме, които са били толкова важни. Това което ме впечетли и което видях, беше живо. Да. Май успяхме да построим найважната постройка – Църква от живите камъни.

Бях в Белозем, видях освежената църква, ледово осветление, нови прозорци…всичко хубаво и точно както си винеги искал, ама това което ми вля радост в душата, била среща с бившите нив възпитаници. Винеги блиско до Църква, със своите семейства, децата…

Кисимови Дупки си беше обикновен водоем, който няколко фантасти искаха да направят рибарник…днес Белозем има си своя оазис с натура. Не само риби и рибари… къщички за престоя, водоема пълен с рибите и околната натура пълна с животните. И хората, които не спират да мечтаят и постепенно мечтите си да ги реализират…

Бих казал, щеше да ти хареса, ама ти го знаеш подобре от мене.

Въпреки хубавите спомени, наймного впечетли ме София. Не въпрос за нашата гордост новата църква, а найвече както в Белозем за живата Църква, която като слънце огрява измръзналите сърца на софийските Католици. Видях възпитавано от нас поколение, как води в църквата своите деца. Както ние ги събирахме в една група и учихме на това което е найважно в живота, така и те днес. Водят своите децата на Катехизис, създават с тях съвсем ново поколение  Католици.

И въпреки че софийска конкатедрала има нужда от освежаване което ме раздразни, срещнах новото поколение който ми стопли душата. Да видиш че построихме това който е найважно. Разбира се осъзнавам, че не със нашите собствени сили. Бяхме само иструменти. Но при толкова грижи и проблеми, успяхме с това което е найважно да съградим йайто ни казвал Йоан Павел Втори – Живата Църква която расте и се развива.

Ти сигурно със о. Франц измолваш благодатти за тях всички. Прави го моля ти се, те имат нужда от това. Ние продължаваме, продължавай и ти.

Поздрави от земята

Падре Кизу