Ако на 30 март 2016 г. о. Мариуш Полцин не ни беше напуснал, призован от Господаря на живота и смъртта, в Дома на вечния баща, днес щяхме да празнуваме заедно неговия имен ден.
Въпреки всичко, насърчавам всички, които са го познавали, да си спомнят доброто му име и всичко добро, което е направил за нас.
Поводът за това е не само имен ден на о. Мариуш, който почина преди пет години. Поводът е церемонията по епископско ръкополагане на о. Румен Станев миналата неделя в Конкатедралата Св. Йосиф. Епископ Румен Станев е първият помощен епископ на Софийско-Пловдивската епархия и е ръкоположен от настоящия епископ на епархията Георги Йовчев. С отец Мариуш бяхме свидетели и до известна степен съучастници във формирането на новия епископ, защото младия владика растеше пред очите ни и до нас като кандидат за свещеничеството и семинарист.
Днес няма да бъде преувеличено да споменем един много важен, но някак останал забравен епизод от живота на днешния именник – Отец Мариуш Полцин.
Преди о. Стефан Манолов да стане генерален викарий на Софийско-Пловдивската епархия, а настоящият нов епископ свещеник, отец Мариуш Полцин е назначен от Монс. Георгий Йовчев да бъде епископския викарий за духовенството. Като такъв о. Мариуш дълго време беше най-близкият сътрудник на настоящия ординарий. Той отговаряше за свещениците и всички Богупосветени в южната Католическа Епархия в България.
Днес генералният викарий, в лицето на о. Стефан, се занимава с въпросите за преместването на свещеници, проблемите на енориите или въпросите на ордените. Дълги години о. Мариуш Полцин занимавал се с това. Много години преди епископ Йовчев да ръкоположи първите двама свещеници от епархията, аз и о. Мариуш бяхме най-близките сътрудници и помощници на епископа в Пловдив. Ходихме по една седмица с о. Мариуш в Пловдив, за да помогнем на епископа в пастирската работа, да служим литургиите, погребенията и пр. Все още не бяхме овладели българския език до такава степен, че да можехме да общуваме свободно на родния език на нашите верни но вече стояхме до архиерея на Католици от Южна България.
Дежурството обикновено продължило седмица, от понеделник до понеделник. Това беше трудно време за мен. Но днес споменавам това време с голямо умиление, осъзнавайки колко много доверие и обич ни е дал епископ Йовчев. Бях млад свещеник, само няколко месеца след ръкополагането си и бях много ангажиран с различни дела в София, така че престоят ми в Пловдив задържал тялото ми при епископа, където като гъба вода попивах историите за епархия разказвани от епископа. Но в съзнанието си бях вече в София, където чакаха децата, катехизисите и министрантите момчета.
Съвсем различно беше с о. Мариуш. Аз бях нетърпелив, като този млад кон в сбруята, който се засилва отпред и отстрани. Междувременно отец Мариуш беше търпелив спътник на епископа по време на службата му в Пловдив. Дългите разговори, разходките, споделяни грижи, доведоха до специална връзка на разбирателство между епископа и отец Мариуш, което по-късно доведе отеца до назначаването на епископския викарий. Преди Бог да даде на епархията младото местно духовенство, в продължение на много години то о. Мариуш подкрепяше трудната служба на софийско-пловдивския владика със своя съвет и разположеност.
Днес аз съм единственият жив, освен епископ Георгий, който помни трагичното положение на епархията през 90-те години на миналия век. Също така имам късмета да бъда свидетел на красивите плодове на вярата и верността на Бог, каквото е ръкополагането на Монс. Румен като помощник и наследник на епископ Йовчев. Вярвам обаче, че точно като мен тук в интернет, о. Мариуш гледа от небето към България и особено към Софийско-Пловдивската епархия и се застъпва за нея пред Бога. По човепки мислим, е сме изгубили о. Мариуш, когато той заминава за вечния Йерусалим, Но ние всъщност получихме верен застъпник пред Бог. Когато живял съветвал тук на земята, а сега се застъпва за всички нас пред Бога на небето.
Днес заедно с о. Мариуш благодаря на всички верни в Булгария, че не изоставате, че се развивате. Благодаря на Бога, че увеличавате вярата и от година на година придавате новия смисъл на нашия живот който споделяхме с вас.
Миналата неделя в София епископското ръкополагане като че ли завърши кръга на нашия живот: на о. Мариус и моя. Нов епископ в новата съ-катедрала. Нещо неповторимо и нещо красиво. Изпълнението на мечтите ни. Успяхме да изпълним поверената ни мисия и от ново събрахме Църквата в диоцеза, този живия храм, построен о живи човешки сърца. После Господ върна ви и нов храм направен от камъни и на края нов Пастир в лицето на епископ Румен.
И сега мога да кажа като Симеон в Йерусалимския храм, че напускаме България с мир. И въпреки че от нас двамата само аз бях свидетел на чудесата на плодовете на нашата служба в България, никога не забравяйте, че бяхме двама. Бяхме като Павел и Петър. Един гореща глава пълна с идеи, другия стабилна и разумна глава като Апостол Петър.
Отец Мариуш направи това, което Бог очакваше от него, и го прибра у дома си. На мене беше ми подарен още веднъж нов живот и очевидно се очаква от мен нещо повече. Се опитвам да ме разбера какво е то.
В България казват: честит празник отец Мариуш. Зестит празник монсеньор Румен.
Отец Кшищоф, капуцин
ToJo 