Исках толкова много, тази втора годишнина да бъде отлъчена от мене по особен начин. Но няма по-особен начин отколкото на фона на Пасхалните тайни, великденската тайна която днед преживяваме.
Днешния „Разпетия Петък” вписва се толкова добре в деня на кончината на отец Мариуш, който точно 14 месеца страдал, колкото спирания в Кръстния път.
Минават две години откакто отец Мариус Полцин замина там, за където надявам се ще мога да замина и аз, когато ще дойде моят час – във небесно Ерусалим.
Неговите тленни останки погребани тук на земята през цели две години не успях да посетя лично. Но така ми е подобре. В моите спомени остават факти, събитя, дела на които бях свидетел. В моите спомени остава жив отец Мариуш, такъв какъвто е наистина. Ако днес празнуваме Пасхалните тайни, то защото видяхме, че смъртта е била победена от Христа един път за винаги. Тазу сигурнос прави че чрез светото кръщение и ние вече не умираме а живеем заедно с Него за винеги. Вяра в това единство на живата Църква странствуваща тук на земята и тази прославена на небето прави, че отец Мариуш е призоваван от много от нас и продължава да участва в ежедневния ни живот по много поефикасен начин отколкото кагато е бил между нас.
ToJo 