Една година от смъртта на о. Мариуш Полцин

Една година от смъртта на о. Мариуш Полцин +30 март 2016 – 30 март 2017

На скоро гледах снимки от 25 годишнина от ръкополагане за свещенник на о. Мариуш. Току що след операцията. Но поклоничеството на приятели от Белозем и София като че ли са върнали на о. Мариуш силите, които му отнема болестта. Много слаб но с още доста силен глас да ни разходи в светилището Марийно в Къртен, близо до Клагенфурт.

Днес минават дванадесет месеца, т.е. една година, от както о. Мариуш се пресели при небесния Отец. Неговия живот въпреки че кратък, роди ново поколение на Белочемците, което толкова зарадвало неговот сърце. Тогава децата, днес, когато дойдоха да го посетят – мъже, жени, майки и бащи. Хора добре обучени…новото бъдеще на малка България в Белозем.

Такава гледка радва един свещенник. Тази гледка от преди две години зарадвала и о. Мариуш. Той си отиде със съзнание, че добре реализирал своята служба, своето звание. Когато днес ще го споменаваме, нека да си спомним на какво ви учил, за какво ви се е карал…защото той не обичал да вдига гласа. Но когато го вдигнал, имало е за какво. Нека да се поогледаме днес да ли реализираме програмата на духовния и граждански растеж според точките на о. Мариуш, които оставил в многобройни проповеди.

Особено вие, млади Белоземци, които днес поемате корнилото на вашето общество, споменавайте на какво Димин ви е учил. Ако изневерихте, опитайте пак, никога не е късна за навръщане на правилния път.

Той ни гледа от небето. Той разчита на Вас. На отеца светлая памят, а на вас кураж в изпълнението на неговото учение.

о. Кизу