„Да по-бързаме да обичаме хората, те толкова бързо си отиват”
Десет Месеца – спомен за отец Мариуш Полцин
След 7 часа, ще достигнем десет месеца откакто отец Мариуш се пресели при небесния Отец. Не знаем защо този, на когото отецът посвети живота си, поискал да го вземе при себе си толково бързо. Имахме още толкова планове да вършим на австрийска земя. Бог обаче решил, че Мариуш достатъчно е работил тук, че вече време е да се присъедини към към нашите предеди, при светия О. Франциск и цялата общост на светиите. Излишно е да питаме защо, Бог знае отговор а ние единствено което можем да напраим, да приемем волята Му и да се нядяваме и ние един ден да се срещнем с него там, където ще ни чака, когато ще дойде нашето време.
На скоро съм намерил един от емаили от него в който споделя провоед на немски за неделия. Стана ми мило не заради проповедтта ама заради това, колко много си промени отношението отецът къмм модерната техника през последните години.
Още си спомням пишещите машини, който о. Мариуш наследи от нашите предшественници и с които е написал толкова проекти за финансирането на строежите, копирни машини, компютри…сам нямал намерение да ползва компютер.
Бяха времена, когато непрекъснато имахме проблеми с интернет мрежи или някои файлове които не искаха да се отварят. Найвече при писането на „Гласът на Църквата”. Винеги ни се смееше, че толкова голяма техника а нищо не става когато трябва. И продължава да пише статиите и проектите на кикащите машини. Само аз знам, колко много по този начин е реализирал проектите и финансирането.
Ама в Австрия най-после и той премина на подругото ниво, не само е получил компютър ама се научил да го управлява. Имахме много често дълги видео разговори по скайпа, които отеца овладя доста добре. Още по някога когато отварям скайпа излиза неговото име, ама лампичката не свети. Затова запалвам му днес една свещ, нека да знае, че съм на линия.
Нека през този тридесети ден на месец януари помним го в нашите молитви и да молим да се застъпва за нас, които още сме на пътя.
Няма да му пишя „вечная памят”, защото се записа за винеги в нашите сърца, а нас смите взе със себе си там, за кудето се надявам и всеки от нас ще стигне.
о. Кизу
ToJo 