Отец Мариуш в моите спомени. 7 месеца.
И днес прекрасен слънчев, есенен ден. Стига към мене мисъл, че всъщност всички дни когато споменаваме негово преселване, са слънчеви, поне при мене. Това случайност ли е или?
„Да по-бързаме да обичаме хората, те толкова бързо си отиват” – седем месеца след преселването на о. Мариуш на небето, звучат по особен начин силно. Може би защото наближаваме празника Всички Светци? Към думите на свещеник Твардовски „да обичаме”, бих добавил и „да ги опознаваме”. След изминаващото време когато си мислия за О. Мариуш, забелязвам, колко повърхностно го познавах… А може тези месеци от неговото смъртно страдание го промениха толкова много, че разрешил неговия духовен живот да излезе на яве…
Не знам. Но благодадя му че го е направил, щото го видях какъв свъщост е бил, какъв и аз бих искал да бъда…
Вчера ме настигна поредна тъжна новина от София. Елизабет, наша дългогодишна сътрудничка в Софийската енория и тя внезапно, трагично замина подир нейния съпруг Любо и о. Мариуш към, вечните селища. Празника всички светци потсказва ми, че на небесните вселения се събира един строхотен екип, все повече от нас първите са там, тук оставаме все помалко. Идва мисъл че идва и време за мен?! И не от това ме е страх, но от това, да ли и аз ще бъда с тях… или?
В последните ни разговори, отец Мариуш потчертавал колко важна беше за него последната му изповед и помирение със всички на които от все сърце е простил затваряйки зад себе си вратата от миналото и отваряйки се на вечното бъдъще.
Споменавам и завиждам. В никакъв случай страданията му или болеста му, а това което чрез тях е постигнал… Няма нужда да разбирате, той знае за какво говоря.
След два дена на неговия гроб ще пламнат много свещи и цветя. Аз ще го спомена с заупокойната литургия… въпреки че вярвам и все съм поубеден, че той няма от тях вече нужда. Но нека да бъдат като поздравна картика изпратена от тука към него с надежда, че ще си ни спомене…че ще ми се усмихне.
Деня на Вси Светци е имен ден на всеки от нас, понеже носим имената на тези които в обществото на Светците пред Божието лице засядат. И както на всеки празник когато се получава подаръци и аз бих искал един, малък, не велик:
– просто брато ми се усмихни…
К.
ToJo 