„ДА ПО-БЪРЗАМЕ ДА ОБИЧАМЕ ХОРАТА, ТЕ ТОЛКОВА БЪРЗО СИ ОТИВАТ”
Спомен за о. Мариуш Полцин – след 6 месеца
Мислите ми искат да се отправят от ново към о. Мариуш Полцин, ама за малко откланят се към един друг приятел. Днес изпратихме в Полша един приятел. Приятел не само мой, а и на цяла България. Адам Клейман, на 51 години почина внезапно от инсулт. Всички останахме в шок. Господ взима при себе си хора които на много от нас са ценни.
Идва обаче една рефлексия, че ние все пак живеем за Бога а не за себе си и своите планове.
Изминаха шест месеца, от както скъпия ни о. Мариуш се отправи към Дома на Вечния Отец. Днес търсейки снимки с Адам, намерих нещо изключително. Отец Мариуш с група верни от Белозем и София в едно поклоничество в Полша. Никога не съм видял тези снимки, не съм осъзнал, че ги имам. Какво е в тях изключително?
Виждаме на тях усмхнат и щаслив о. Мариуш. Вазказвайки за 
скъпоценните центрове на вярата помежду които е пораснал. В Познан, Гньиезно, Ченстохова, Пила… и към това на една от снимки виждаме го с неговия баща, с когото вече се съедини във вечните селена. И баща на о. Елко, от давна причислен към общността на светците.
Ето и нашето предназначение. Живеем за Бога, нашата цел е съединението с Него. Като че ли стоейки пот благославяващата ръка на светия Йоан Павел Втори, отец Мариуш усещал вече своето предназначение. Усещал своята лична връзка със светия папа-Поляк, който беше му толкова близък.
Владиката на Клагенфурт, който лично няколко пъти посещавал о. Мариуш в болницата, по време на заупокойна литургия споменаваше, колко много го впечетли о. Мариуш, като владиката му е донесъл светите мощи на св. Йоан Павел Втори.
„Отец Мариуш така сърдечно ги прегърнал към сърцето, че на мене ми потекоха сълзи” – споменаваше клагенфуртски Пастир. Това беше жест на удовлетворение и щастие – рядко се давал да се види о. Мариуш така. 
Днес, когато споменавам неговото заминаване в Дома на Небесния Отец, когато гледам сълзи на плачещите ни всички заради Адам, идва ми силна мисъл с която от давна трябваше да свикна: нашето предназначение е, да живеем в единсто с Него – Създателия, източник на щастието.
И на това щастие се наслаждава о. Мариуш, на това щастие се наслаждава Адам Клейман, на това щастие се надявам да се насладия и аз, когато ще дойде моят час.
Почивайте в мир Приятели, не ни забравяйте когато заставате пред лицето на нашия Господ.
о. Кизу
ToJo 