Минавам по стария град в Краков. Като в лабиринта правя слалом между щасливи млади хора. Имаше и Хървати. Споминавам дни, когато заедно водихме тук младежите от България. Те са вече майки и бащи, потготвят своите деца за поредните младежки срещи.
Ти, заедно с ангелите, ръкопласкаш на чудесните свидетлства на младите: Сирийци, Латиноамериканци, Ливанци и нашите Българчета.
Аз пък, влача след себе си уморени от ходене краката и с тъга и надежда зървам ъгъла на нашия стар манастир, там, където всичко е започнало.
След малко си почина, за да мога пак да продължа. …вече сам. Но, можеби и на мен ще ръкопласкаш?!
П. Кизу
ToJo 