„Да по-бързаме да обичаме хората, те толкова бързо си отиват…”
Спомени за о. Мариуш Полцин
„ Братия итинеранти” – 10част
Какво значи „Итинеранти”? За да се разбере защо капуцините често са били наричани така, трябва да стигнем корена на думата: „Итинерариум” значи път, пътешесвуване. Първите францисканци са били точно така, братия винеги на пътя. Те не са имали дом, нито манастир. Като св. Франциск, парчето скала, покрив от стайната, изпросено от хората парчето хляб… това са били първи францискански братия. Такива са и капуцини. Когато четем хрониките за отец Марко от Авиано, покровител на капуцинската кустодия в България или на брат Томазо от Олера, или повече познат като Томазо от Бергамо, ще ги видим винеги запътили се някаде на север от Италия да свидетелстват за Възкръсналия Христос по францисканския начин. Така благодарение на Марко от Авиано капуцините с полския крал Ян Трети Собиески идват в Варшава и остават в Полша. След Виенската победа над Турците, съпътстван от Марко от Авиано полския крал, много искал да има капуцините в Полша. И Те докогато съществувало полското царство винеги са били духовни наставници на Великите от този свят.
Томазо от Бергамо стигнал даже до Виенския Император и от там зачитан много от Австрийското Иператорско семейство, тръгна блажения Томазо с Кайзера на Австрия за Инсбрук. И там до ден днеше неговите тленни останки почиват в капуцинската църква.
Да не говорим за съветника на известния кардинал Ришелие. Казват че в политиеските си начинания, слушал много своя духовен съветник, който беше един от капуцините. Тогава капуцините са носили расото от найевтиния плат, който беше не оцветен, сив… От там идва названието „сива еминенция”. Някой който стои в сянката и всъщнос управлява света.
Можеби последното ни общо дело, беше свързване на капуцините от България с известните капуцини от историята вързани с България чрез борба с Османската империя и турското нашествие. Тъй като св. Лудвиг, крал на Франция, първия покровител на капуцините пристигнали през 1841 г. в България стана главен патрон на епархията София-Пловдив, ние за да отстъпим празника на епархията, трябваше да си потърсим новия патрон.
Отец Мариуш предложил Марко от Авиано, организатор на коалицията за борба с Турците под Виена, тъй като видял, колко много коствено свързан е с историята на България. Аз бях тогава кустош затова веднага изпратих писмото на нашия генерален настоятел в Рим и той бързо потвърди нашия избор. И още 2005 година, капуцинската кустодия в България, за пкровител получил блажения Марко от Авиано. Бяхме пак много горди.
В началото на 2007 година имаше от ново избори в нашата кустодия и отец Мариуш от ново стана кустош и настоятел на капуцините в България. Аз се преместих в Белозем където бях почти една година, а отец Мариуш остана с младия екип в София. Доколкото разбрах покъсно, вече имаше признаци на някое боледуване на о. Мариуш, но той никога не искал да сподели какво е всъщност.
Своето началство от ново в София, отец Мариуш започнал с това което не сме довършили. Преди всичко дообзавежда църквата с истинските пейки. Неговите приятели от Ливанон, който отец Мриуш поособен начин придружавал като духовен наставник, са се организирали и от Ливанон са донесли хубавите пейки в които софийските енорияши седят когато идват на неделните литургии. Отец Мариуш много настоявал Ливанската общност да приобщи към софийската конкатедрала, но не му стигна здраве и сили на научи мароницкия обред, а знам, че това му беше мечта, за съжаление неосъществена.
Друго голямо дело, който дойде от опита на о. Мариуш от Белозем, са били направени от известносто Белоземско цветно фолио Стъклописи, коити придадоха на софийската конкатедрала особено настроение. По особен начин цветната „розета” която „пътува” съгласно движението на слънцето от долния ляв ъгъл на олтара, осветляйки постепенно лицето на рапънатия Христос и изчезва в десния горен ъгъл на олтария заедно със залеза на слънцето.
Поредното дело на отец Мариуш в този период от две години, когато стана настоятел в София, е цъковното магазинче, което с помоща на покойната вече Люсиена много добре се е развило ставайки известно в София, не само от католиците.
Както описах в началото и ние с отец Мариуш бяхме итинеранти. Не чак толкова като споменатите от мене блажени капуцини, ама такива, които искаха да заджвижат вярата своя и на другите. И като дойдоха нови събратия от Полша, ние постепенно направихме им място, оттеглайки се за други места по Европа и света.
След като видяхме, първо аз, после отец Мариуш, че нашите наследници добре се справят с нещата, можахме да отстъпим от службата в България. Началото на 2008г. напускам България аз, после отец Мариуш.
Усещахме, че няма вече какво повече да дадем на вас. Не искахме да останем стари Мамути, тъй като младите натискаха с нови идеии, нови предизвикателства. Решихме да освобидм терена и това което още остана в нас, да предадем на другите места.
В България остана обаче целия ни живот. Оставихме го доброволно, без никакво принуждение и с голямо желание. Оставихме едно поколение, което напълно осъзнава своя католически произход. Поколение с нови качества и възможности. Ако се издънят, това е вече тяхна вина. Отец Мариуш не е вече между нас, но аз още от време на време праскам някои от възпитаниците ни по главата… ама това са вече зрели люде. Над тридесет годишни: майки, бащи, съпрузи, съпруги…
Пак се разделихме с отен Мариуш. Но на нас двама найдобре ни се работи от разстояние… Той от горе. Сега той е в подобри условия и урежда най-трудните неща. Него сега моля да безпокоите колкото искате.
И аз тук, нищо че един път от другата страна на индийски океан друг път на атлантически океан. Имамеме ви под око. Както казва свети Павел, едни копаят, други засаждат, трети отглеждат а други идват и събират плодовете. Няма значение, кой е кой. Не винеги добър пример бяхме, ама на добри неща ви учихме и правилен път показвахме. Не ни следвайте, но повярвайте в това, което ви казахме. Предадохме Ви това, кото получихме: Вярата. Ако трябва „Домин пак ще ви се кара”. А аз пак ще ви по главите праскам…
Толкова различни, но толкова готови за Вас да умерем…
Кизу
ToJo 