„Да по-бързаме да обичаме хората, те толкова бързо си отиват…”

Спомени за о. Мариуш Полцин

„14 спирки от Кръсния път ” – 5 част

Четъринадесет месеца отец Мариуш страдал от смъртната болест, като четъринадесет спирки от Кръстния Път. Така сравни 14 последните месеца на живота на о. Мариуш Владиката на Клагенфурт, койо водил заупокойнаната литургия. Той лично посещавал о. Мариуш в болницата в Клагенфурт и в Грац. Отец Мариуш преживял точно така последните месеци. Пое своя кръст без да възроптае нито веднъж – „защо аз?” Смирено, въпреки своето страдание, вървеше напред извършвайки една огромна духова и човешка промяна. Имаше и спирка в която среща своя болна майка. Той малко след операцията отива с колата в Полша за да посети болната майка, като че ли в кръстния път в четвъртото спиране: среща Със майка. Сигурно от тази среща завръща се по-силен, по-устойчив.

Имало и в този страдателен път Симон който му помага да носи този кръст, това беше домашен настоятел на о. Мариуш, брудер Збигнев, който денонощно го доглежда. Който от начало до край урежда лекари, болници, операции, рехабилитиации… Истински Симон Киренеец, само че от Клагенфурт.

Аз бях само като зрител, като един от тълпата, която гледа, съчуства, но стои от вън.

Имаше и Йоан, който стоеше под кръста и Йосифи който взима мъртвото тяло…

това е брат на о. Мариуш, който оставя семейството си в Полша и идва в Клагенфурт да придружава брат си в страдалния му път. Той също свидетелсва, как о. Мариуш не иска да притеснява никой от заминаването си и всички праща вкъщи в навечерието на преминаването си оправдавайки се със желанието да спи. Последно, в понеделник вечерта, преди да изпрати брат си да ходи да спи,  моли го да отстави на страни апарат с обезболяващото лекарство. – Не ми трябва – каза той – ще го взема за … Белозем. Ето и полседние му мисли вървят там, където оставя живота си.

Артур още преди да излезе пита брат си Мариуш: – ама утре се виждаме? – Разбира се – отговаря от. Мариуш. На следващия ден, малко след 7часа, Артур пристига в болницата и намира отец Мариуш спящ със събрани ръце и запалена свещ до него. Мариуш До последно искал да защити близките си о болка да го виждат как заминава. Отец Мариуш тръгнал си в Дома на небесния Отец на 30 март 2016 г. във Вторник на Възкресението Господне в 7.00ч. Това беше 15стото спиране: Възкресението.

В друга болница на града Клагенфурт, два часа по-късно – на 30 март към 10.00 умира възрастнат жена, приятелка на нашия манастир. Нейна дъщеря като разбрала за смъртта на о. Мариуш идва и разказва, че нейната майка умирайки и казва: отец Мариуш ми се усмихва и маха с ръка. Каъва, че след малко ще се видим…

Това свидетелство ми стига. Владиката на Клагенфурт монс. Алойз, като разказва за о. Мариуш се пресълзява, след малко гвардиан брат Збигниев, след литургия, като се прибрахме в сакристия, избухнах аз. Текат ми сълзи като Марица.

След малко като чуя разказа за умиращата приятелка на манастира, се успокоявам и чуствам се щаслив. Вече съм сигурен колко Мариуш е добре.

Вече отшумя тържественно сбогуване и изпращане на о. Мариуш Полцин в Клагенфурт. Катафалката взе неговите тленни останки за последното пътуване към Полша. Там в град Пила, родния град на о. Мариуш и о. Кшищоф Ожадович, който още остана на фронта в София, тялото на о. Мариуш ще бъде поверено на земята в капуцинската гробница на гробищата в Пила. Там в събота на 9 април от 13.00ч. ще се отслужи последната заупокойна литургия и о. Мариуш, или подобре казано – неговото тленно тяло, ще завърши земното пътуване там, откъдето е тръгнал той като младеж.

След завършването на основното училище той тръгва за Познань, за да учи в художествен лицей. Отец Мариуш преди да стане отец, искал да влезе във Визшата Академия по Изкуство в Познан. Но въпреки, че разработил свой неповторим и характерен стил на рисуването, не успява да влезе. Остава една година работейки в Международно Издателство ЕМПИК. Отец Мариуш има в сърцето си още една мечта : работа за мисиите. По това време, Господ реализира своя план. Потсказва му, че найдобър художник ще стане като капуцин. Мариуш познава капуцини от родната си енория и затова натуралното му движение беше, да отиде при тях. По време на следване в Краков, в капуцинската визша семинария и Папски Богословски Университет, отецът рисува много картини, които до ден днеше намираме почти във всички манастири в Полша.

След ръкополагане живо интересува се от мисиите, затова когато нашият генерал търсил братя за помощ в България, отец Мариуш потнася ръка. И тук тръгваме за София. Тази история знаете от първата част.

Искам с това да завърша. Преди да сложите тленните останки на Мариуш в гроба, знайте, че той е добре. Даже много добре. Отец Мариуш махай и на нас със ръката и помагай ни.

Кизу